Paradise City RPG

A Role Play forum, for people who like that sort of entertainment


    Града на Мечтите

    Share

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Града на Мечтите

    Post by Dante on Thu Dec 15, 2016 12:27 am

    Алекс бе отегчен. Живота без конфликти го убиваше. Последното интересно нещо, което му се бе случило беше битката със поредния мета-човек със способността да контролира сенките.

    "Що за жалка сила е това?" Алекс четеше дебрийфинг файла. Хлапето беше способно да изпоти всеки, дори да го победи. Но не и Алекс. Неговите ментални способности му помогнаха да затвори хлапето във порочен кръг, във собствения му свят.

    "Доктор Стрейндж ще те потърси за това!" Във офиса на Алекс влезе млада дама, облечена във разкошна вечерна рокля. "Хайде, закъсняваме. Обеща да ме закараш на бала!" момичето изглеждаше прелестно, със прическа и рокля, които изглеждаха така, сякаш струваха колкото малка къща. Все пак момичето беше със кралски произход.

    "Знаеш с какво се занимавам, и знаеш, че аз дадох тази идея на Стрейндж." Алекс остави файла и стана от мястото си. "Хайде, тръгваме. Ще работя после. Все пак малката ми сестричка е абитюрентка, а това се случва веднъж в живота." Алекс взе сакото си от закачалката, и го метна на рамо, покривайки пистолетите.

    "Ще вземеш тези?" Юфи се зачуди, и подразни. Тя не обичаше насилието.

    "Човек никога не знае. Предпочитам да съм готов за всичко." Със тези думи Алекс пристъпи назад, и взе от бюрото си черен часовник, като го сложи. "Както казах, да съм готов за всичко." Той подаде ръката си към младата дама, която на свой ред постави своята на неговата.


    Малко по-късно във скъп ресторант

    Черна луксозна суперкола спря, водейки колона от автомобили, които въпреки че бяха скъпи, бледнееха пред изяществото на това автомобилно изкуство, което Алекс караше. Вратата се отвори, и от колата слезе Алекс, който обиколи и отвори пасажерската врата, подавайки ръка на Юфи, която слезе със грациозна стъпка, въпреки размера на роклята.

    "И да внимаваш!" Алекс предупреди валето с намигване, което от своя страна взе ключа за да паркира колата.

    "Разбира се, шефе!" валето отвърна, като внимаваше и оглеждаше колата и наоколо. Докато влизаше в колата, елечето на валето се надигна и откри колана му и няколко ножа прикрепени към него. Валето нагласи огледалото и огледа червените си очи и коса, като се усмихна. "Тук е Knives, Алекс пристигна!" Той проговори във радиостанцията си, преди да запали колата и да тръгне към паркинга.

    "Разбрано, Knives. Не забравяй, че това е нощта на Юфи и ние сме тук за да сме сигурни, че всичко ще бъде по план." Мъж, на възраст не повече от 25 вървеше по коридорите на хотелската част и говореше във секретна слушалка, като оглеждаше всичко. Мъжът беше с черна коса, светли очи и лилави кичури в косата си. Той носеше костюм, който приличаше по-скоро на военна парадна униформа. На кръста му висеше меч. От една от стаите се чу смях, и звуци от боричкане, след което и пъшкане. Макс поклати глава. "Младежи с бушуващи хормони. Какво да се прави..." Той продължи по пътя си.

    Във стаята друг младеж се натискаше със младо момиче. Дрехите му, черен костюм и червена риза бяха хвърлени на стола, а върху тях - два кобура със пистолети, предпазни очила и радиостанция, която непрекъснато пищеше, докато се опитваха да се свържат с младежа. "По дяволите, Райън!" Думите отекнаха през коридора, в близост до вратата. Младежът остави момичето, като се заслуша. "По дяволите" той прошепна, като започна да се облича. "Съжалявам, Холи, но трябва да вървя. Брат ми ще ми срита задника, ако не си свърша работата. Знаеш го какъв е."

    "Разбирам" Момичето все още дишаше тежко. "Вие Мърсър всичките сте много заети. Сигурно е яко да играеш ролята на световна полиция"

    "Нямаш си идея" Райън вече се бе облякъл, като мина и целуна момичето за последно, преди да излезе и да се насочи към ресторанта надолу.

    "Обади ми се!" тя викна след него.

    На входа на ресторанта стоеше млада дама, на възраст не повече от 25, като подобно на Макс, тя носеше парадна униформа, но със наметало, и разпределяше местата на всички влизащи. Тя играеше ролята на разпоредител. "Пожелавам ви приятна вечер" тя казваше със усмивка на всеки, който влизаше.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Thu Dec 15, 2016 8:28 am

    "Върви по дяволите, Алфред!" Клара влезе в стаята на брат си, заедно с вратата. "Защо по дяволите си тарашил стаята ми?" Гледката, която тя завари не беше особено приятна за нея.

    Брат и я погледна, като тъкмо се гримираше с гримовете на сестра си и беше сложил една от малкото и рокли, която никой си нямаше и на идея как му ставаше. "Какво? Знаеш, че ми се налага, колкото и да не ми харесва."

    Клара вече се чудеше да се смее или да плаче. "Много добре знам, че една от способностите ти е да се преобразяваш, макар и временно." Явно не беше особено отразена, тъй като русия и брат отново се обърна към огледалото и започна да си слага очна линия. "Честно, ще започна да взимам уроци от теб как да се гримирам... а уж трябва да е обратното."

    "Стига си се оплаквала. Много добре знаеш, че се изисква от работата ми." След като приключи с гримирането, започна да прилага доста реалистични детайли, сякаш са го пребили. "Което ме подсети, за теб също пристигна нещо." Алфред отвори чекмеджето, като от там извади плик за писмо и го даде на сестра си. "И гледай след това да го унищожиш."

    "Другия път като ти трябва да те посинят просто ми кажи. Ще се постарая дори майка ни да не те познае." Пое пликът, отвори го и прочете съдържанието. "Честно... защо не им каза да ни разменят задачите? Това е досадно."

    "Моля ти се, и двамата знаем че не можеш да се преструваш дори за минута, още повече ако става дума за разговори с мъже. Ако не беше свързано с това щях да ти кажа. А относно способностите ми - още не го владея добре." Алфред беше наясно че повече от всичко мрази да се преструва, особено ако е схватка с мъж. Единственият мъж, на който тя можеше да има доверие беше самият той. Двамата винаги си пазиха гърбовете един-друг и работиха добре в екип, за това винаги, когато е възможно ги пращаха заедно по работа. Този път обаче явно не беше от тези случаи.

    "Тук си прав. Да ти е нужна някаква помощ? Все пак и аз ще трябва да излизам, поне ако ти трябва помощ да я окажа сега." Като цяло единственият човек, към който русото момиче беше мила е точно брат и, въпреки че дори и отношенията и с него не бяха особено блестящи. Като че ли най-големия проблем беше с характера и. Миналото и оказваше доста голям ефект върху държанието.

    "Няма нужда, и сам ще се оправя. Само се пази, и дръж комуникацията винаги на лице."

    "Разбрано. Ти също се пази." Клара излезе, като си отиде в стаята и набързо си облече дрехи, подходящи за работата. Излезе от вкъщи, качи се на мотора си и отпраши.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Thu Dec 15, 2016 6:16 pm

    "Необходимо ли е всичко това?" Юфи беше леко притеснена от факта, че сестра ѝ и двамата ѝ по-големи братя бяха решили да поемат охраната на събитието, вместо да се забавляват.

    "Ако предпочиташ, можехме да оставим това на имперските стражи." Алекс подигравателно назова тайните служби, които охраняваха кралското семейство. Въпреки че бе Мърсър, Юфи все пак беше внучка на Британския император. За това Алекс не спестяваше средства. Той бе сложил на пост своите братя, единствените, на които би поверил живота си. "Освен това не можах да се сдържа, след като твоите приятелки ме поканиха да присъствам."

    "Заповядайте!" Момичето на входа посочи пътя на Алекс, който придружаваше Юфи. Сервитьорката подаде таблата със шампанско, като Алекс взе 2 чаши и подаде едната на Юфи.
    "Наздраве" като продължиха навътре.

    Както се очакваше, момичетата въздишаха по Алекс, но той не проявяваше интерес. През по-голямата част просто стоеше на бара и наблюдаваше, със чаша уиски в ръката и със пура в другата. От време на време поглеждаше нервно часовника и се заслушваше във слушалката си. На всеки 15 минути охраната му докладваше. И въпреки факта, че на територията на хотела бяха най-доверените му хора, той все пак беше нервен. Toгава се случи това, което той очакваше, но въпреки всичко се надяваше да не се случи.

    "Засечен непознат енергиен източник! Сканиране!" мъжки полу-роботизиран глас прозвуча във слушалката на Алекс, и тези на хората му.

    "Какво по дяволите беше това?" Макс първи зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички, които го чуха.

    Алекс отново погледна часовника си, като този път завъртя циферблата. Часовника прожектира 3D холограма на мъжко лице. "А.Д.А.М., Изкуствен интелект, който разработих по лични причини. Той следи за потенциални заплахи, и явно е намерил такава!" Алекс отговори на въпроса. "Аз ще се заема" той добави накрая.

    "Марк 2 се приготвя" АДАМ допълни. "Координатите на източника са на североизток от позицията ви!" Лицето от холограмата изчезна и на негово място се появи карта на града със червена точка на източника и друга червена, показваща позицията на Алекс.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Thu Dec 15, 2016 8:31 pm

    "Виждам координатите. Колата ти е в мен, Алекс, тръгвам натам!" Гласът на Knives прозвуча във слушалката. Като статичен шум на заден план се чуваха високите обороти от боксерния двигател, придружени от виенето на 2-те турбини.

    Алекс се намръщи. Тази кола не беше единствения метод на придвижване, с който Алекс разполагаше, но беше най-лесния за него. Другите 2 вариянта включваха съсипването на скъпия му костюм и разкриването на тайна. Алекс предпочете съсипването на костюма, като се насочи към покрива.

    След като бе излязал, той забеляза източника на странната енергия. Приличаше на приближаваща електромагнитна буря. Но не беше такава. Приличаше на горящи облаци, по които пробягваха светкавици. "Страхотен ден за енергийни аномалии, няма що!" Той погледна нагоре, където кръжеше светеща точка. Алекс повдигна ръка и точката се засили към него, ставайки по-голяма и по-голяма. Но преди да стигне, Алекс осъзна нещо. Огнено-електрическата буря идваше към тях.

    "Ъъъ. Хора..." Алекс проговори във слушалката "...това нещо идва насам. Евакуирайте всички в мазето! ВЕДНАГА!" Алекс тръгна надолу за да помогне с евакуацията.

    Междувременно, Knives осъзнава какво се случва и спира колата. Той излиза, и поглежда към бурята, която рязко променя посоката и тръгва към него и хотела. "По дяволите..." Той се връща в колата и обръща като тръгва към хотела.

    Обратно в хотела, всички са във мазето, където са в безопасност. Алекс и Макс обикалят хотелската част, търсейки за изостанали хора. Двамата се срещат с Райън на Т-образен коридор.
    "Чисто!" Райън отговори пръв.

    "При мен също!" Макс потвърди.

    "И аз не намерих нищо. Тръгваме надолу по етажите, и бързо, нямаме много време. Ако до 2 минути не откриете никого, отивате във мазето." Алекс инструктира братята си, като всеки от тях тръгна респективно към стълбището, асансьора и служебния асансьор.

    2-те минути изтекоха и Макс влезе в мазето, водейки последните 3-ма души със себе си. Райън се срещна с Алекс до служебния асансьор и водеше със себе си още 3-ма. Тогава във слушалката му прозвуча гласът на Макс, който накара Алекс да пребледнее.

    "Не виждам Корнелия тук!" Макс огледа отново всички, за да е сигурен.

    Алекс кимна към Райън, който от своя страна инструктира момичетата да се скрият в мазето, след което хукнаха с Алекс. "Корнелия, отговори!" Алекс викаше във слушалката, но отговор нямаше.

    "По дяволите. Алекс, идвам!" Макс тръгна нагоре.

    Knives пристигна в хотела, но беше твърде късно.

    Бурята удари хотела. Knives бе отвън, и беше изпепелен за наносекунди.

    Макс се качваше по стълбите, когато беше ударен. Ударната вълна го събори и изхвърли през прозореца.

    Райън беше в асансьора. Той натискаше бутона за затваряне на вратата. Оловните стени на асансьора щяха да го предпазят, но бурята бе по-бърза. Тя го събори на земята. В момента в който той падна, вратите се затвориха.

    Алекс намери Корнелия, която се бе скрила в другия асансьор. Алекс не искаше да рискува да я изложи. Той затвори вратата на асансьора. "Ще се видим от другата страна!" Алекс се усмихна и се обърна. Той запали пурата си и разпери ръце настрани, когато бурята го удари. Ударната вълна го хвърли срещу вратите на асансьора.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Thu Dec 15, 2016 11:21 pm

    Клара пътуваше към центъра, когато видя аномалията. Въпреки, че и беше интересно какво се случва, тя продължи към работата си - сграда, на другия край на града. Остави мотора на няколко пресечки от целта си, като продължи пеша. Използва аварийните стълби на съседна сграда и благодарение на тях се качи на покрива, и от там се прехвърли на сградата, която беше нейната цел. Прокрадна се вътре и зае позицията си. Нататък очакваше всичко да се нареди така, както се очакваше. Трябваше обаче да бъде предпазлива - сградата беше силно охранявана и доста населена.

    Алфред също беше излязъл по работа. Най-забавната част беше, че хич не му личеше че е мъж на 28, нито по тяло, нито по глас. Дегизирането беше негова специалност. За негово нещастие, работата му беше по брега, навярно среща с някакъв богат мъж. Напоследък получаваше твърде много такива задачи, което го вбесяваше. Повече го вбесяваше това, че отново бяха разделени със сестричката му. Просто трябваше да убие жертвата си бързо и да се върне вкъщи. Тогава видя аномалията. Беше поставен между дилема - да отиде да провери или да продължи с работата си. Ако отиде да провери обаче, шансовете да го хванат са много по големи, за това реши да продължи със задачата си. "Клара, при теб как са нещата? Тук има някаква странна буря."

    "Да, аз също я видях. Моля те, пази се. Няма да си простя ако ти се случи нещо." Клара шепнеше. Не искаше да разкрива позицията си. Поне не толкова рано. Тъкмо беше заела удобно за нея място.

    "Дишай, всичко ще е наред, обещавам. Довечера аз черпя." Знаеше как да успокои сестра си. Беше наясно, че тя му има доверие. Случая с обещанията за черпенето не бяха изключение, въпреки че често забравяше да вземе нещо, дори и да е малко. Това обаче не пречеше на взаимоотношенията им.

    "Знам. Желая ти успех." Клара замлъкна. Повече звукове можеха да и донесат проблеми.

    "На теб също." Алфред също отиде на своето място за действие. Всичко останало и за двама им беше въпрос на време.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Thu Dec 15, 2016 11:23 pm

    Бурята изчезна така рязко както се бе появила. Електромагнитното поле изключи всичко, което работи със някаква форма на електричество във голям радиус. Докато екипите се отзоват, всичко бе свършило.

    Линейките пристигнаха и завариха тишина и пустош. Пред вратите на хотела лежеше по лице Knives, до отворената врата на колата. По тялото му нямаше и следа от нараняване. Единствено прилежният му червен костюм бе разкъсан.

    Навлизайки във хотела, екипите се натъкнаха на Макс, който лежеше по гръб на земята сред множество стъкла. След бърз поглед нагоре, един медик посочи строшения стъклен навес, през който Макс е прелетял.

    След кратко претърсване, друг медик се натъква на тялото на Райън, което лежи в асансьора, чиито врати се опитват да се затворят, препречени от неговия крак, който стърчеше навън. Той изглеждаше най-добре от всички, като костюма му дори не бе намачкан.

    След кратко обикаляне, медиците чуха женски плач. Следвайки посоката, те се натъкват на Корнелия, която държи тялото на Алекс в ръцете си и плаче. За разлика от другите 3-ма, Алекс не диша, и няма пулс. Медиците веднага връзват сърдечен монитор и вадят дефибрилатора. След няколко стабилни шока, монитора показва слаб пулс, но дишане все още няма.

    Алекс, Макс, Райън и Knives са закарани в болница. Останалите са прегледани на място и освободени да си ходят.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 12:23 am

    Макс
    След известно време Макс се събуди в болницата. Той стана от леглото и изпука врата и рамената си, които чувстваше доста схванати. За негова изненада, обаче, доста привлекателната сестра влезе, а шокирания ѝ тон накара Макс да се замисли.

    "Невъзможно!" Тя гледаше Макс и не вярваше, че той ходи изправен.

    "Кое му е невъзможното? Добре съм, виж!" Макс изви мускулите си няколко пъти и изпука рамената, врата и кокалчетата на ръцете си. "Нищо ми няма."

    "Но... но... вие сте... паднали от 15-тия етаж..." Сестрата още не можеше да повярва че Макс е жив, а какво остава да ходи.

    Knives
    Във друга стая Knives се размърда. За разлика от Макс, той се чувстваше добре, с една разлика, че му беше леко горещо. Той съблече болничната пижама и грабна тениската със логото на компанията, която бе до леглото му. Обличайки я, той огледа стаята, като очите му паднаха на епикризата. Като завършил медицина, Джеймс Мл. знаеше какво да прави. След като прегледа от горе до долу, той повдигна вежда.

    "Температура от 300 градуса? Хм... Сигурно измерват в Келвин, тогава това изглежда нормална стойност... Много странно... Каква болница мери по Келвин?" Той хвърли епикризата на леглото и тръгна из коридора. Искаше му се да пийне нещо разхладително.

    Райън
    Райън се събуди и потърка глезена си. Гипсиран. Странно, той не чувстваше болка. "Сигурно е от лекарствата." Той си помисли, когато вратата му се отвори и влезе Knives. "Здравей братле! Ама че ден, а?" 

    Knives погледна епикризата на Райън, докато го поздравяваше. "Да, представи си, съсипаха деня на Юфи... Наистина кофти ден!" Той се зачуди като погледна епикризата и снимките от рентгена. "Интересно. Тук се споменава, че имаш фрактура на глезена, а на рентгена всичко изглежда наред." Knives стисна на 2-3 места. "Тук боли ли?" 

    Райън поклати глава. "Не.... Не... И тук не.... Защо дори съм със този гипс? И къде са ми гащите?" Райън бе по-загрижен за мъжеството си, отколкото за счупения си глезен. 

    "Аз съм по-заинтересован къде са Алекс и Макс. И какво се случи всъщност." Knives се почеса по главата. Това беше втората странна диагноза, която бе прочел за деня. 

    За щастие олелията в коридора го разсея. Той показа глава и видя Макс, който гневно крачеше към стаята. "Ето идва и белята..." 

    Макс влезе в стаята. "Паднал съм от 15-тия етаж а ми няма нищо!?" Това бяха първите думи на Макс и то насочени към младия медик в семейството.

    "Аз пък имам температура от 300 градуса, а този тук фрактурите му са зарастнали за часове.... И къде е Алекс!" 

    Алекс
    Отваряйки очи, Алекс видя загрижения поглед на баща си и мащехата си, които седяха до леглото му. 2 секунди по-късно той осъзна какво се бе случило. "Юфи? Корнелия? Макс... Райън... Джеймс?" Той изреди имената на братята и сестрите си.

    "Добре са. Ти си пострадал най-зле. Радваме се, че се събуди. Докторите казаха, че не знаят колко ще продължи комата ти." Бащата на Алекс проговори пръв.

    "Кома? Последното което помня бе, че се опитвам да спася Корнелия. Тогава ме удари тази странна буря." Алекс се огледа. Ръката му беше олекнала. "Часовникът!" Той извика в паниката си и се изправи. Като вдигна ръката си, часовника му го нямаше. 

    "Не мислиш ли, че имаш по-големи неща да се тревожиш, от някакъв часовник? Докторите са те намерили гол, без абсолютно нищо по теб. Сигурен ли си, че точно това се е случило...?" Наталия звучеше разтревожена. 

    Алекс се изправи така, сякаш нищо не бе станало. "Трябва ми цигара и питие." Той тръгна навън, въпреки опитите на Джеймс, Наталия и 3-ма доктори, които тъкмо влизаха, да го спрат.

    Джеймс погледна Наталия, след това сина си. Той явно знаеше какво се случва. "Синко, мисля че трябва да седнеш. Наталия, излез от стаята. Искам да говоря с Алекс, по мъжки." 

    Наталия кимна. Тя искаше да знае какво ще си говорят, но уважаваше мъжа си. Тя излезе, а Алекс седна на леглото. "Добре, какво искаш да ми кажеш?" Алекс кръстоса ръцете си.

    "Мисля, че знам какво се случва. Знаеш, че винаги сме те третирали по специален начин." Джеймс започна. "Тренировките, допълнителните уроци. Знаеш ли защо?" 

    "Защото съм осиновен" Алекс подхвърли подигравателно.

    "Не. Нека ти разкажа една история, която моят баща ми разказваше." Джеймс започна да разказва за подвизите на Дядо си. "Мисля, че кръвта на дядо ти, която тече във вените ти, те е спасила. Оцелял си, благодарение на неговите способности.

    Алекс се замисли, но мисълта му бе прекъсната от влитащите му братя. 


    Къщата на Алекс
    Алекс влезе, водейки семейството си. Вече изписани от болницата, той реши да се прибере и да продължи лечението си у дома. Не че имаше нужда. Той седна на дивана, заобиколен от братята си, които също бяха пострадали. 

    "Добре, момчета, време е за съвещание. Какво се случи. Knives, започни ти!" Алекс изкомандори брат си. Ножа обясни ситуацията, която го бе довела до тук, както и това, което бе прочел в болничния си лист. "Интересно.... Райън!" Алекс продължи. Райън обясни, подкрепен от медицинските термини на Ножа. "Макс..." Алекс се обърна към близнака си, който също обясни, подкрепен от твърденията на медицинската сестра. "Ясно... Значи не съм само аз." Алекс започна да обяснява какво е чул от баща си. "Това е тайна, която се предава само на първородния син. Но според мен ето какво се е случило."

    Алекс стана, и отиде до телевизора си, като извади от джоба си телефон, който бе парче стъкло. Той го сложи на телевизора и започна да натиска по "дисплея" като на телевизора се показа родословното дърво. "Това е Александър Безмилостния. Той е жертвал човечността си, за да стане безсмъртен. Но след това е намерил човешкото в себе си и е основал това семейство. С други думи, той е бил демон. За наше щастие, или нещастие, нашият Дядо, полудемон, не е наследил нищо от него, освен името и познанията му. Същото се отнася и за татко и чичо Джак. Обаче според татко, аз съм наследил всички преимущества на прадядо, без негативите. Но не мисля, че татко е прав. Мисля че всъщност всички ние сме го наследили. И в това имат пръст майка и леля Наташа!" Алекс започна да обяснява.

    "Но леля Наталия е просто наследница на императора. А майка е руски генерал. Не виждам как е възможно те да имат нещо общо със рода ни." Райън се замисли.

    "Знаеш, че Наташа не е наша кръвна майка" Макс веднага го контрира. "Което значи, че най-вероятно спящите гени са били отключени от Джесика и Наташа. Погледни Александър. Гарваново черна коса, сини очи. Ако скъсим косата му и махнем брадата, това е 100% Алекс. Проследи всички семейства. Ана Мари също е била чернокоса и синеока, също като нашата майка..."

    "Това не отговаря на въпроса, каква връзка има майка във това!" Knives на свой ред контрира Макс.

    "Замисли се! Ана Болейн е била чистокръвна британка. Дядо и баба не са имали никакви специални способности. Мелани е била Американка със британски произход. Татко и чичо Джак също не са имали способности. Но погледни нас. Което значи, че каквото и да е било, идва от тук." Алекс посочи майка си и майката на Райън и Knives. "Какво знаем за тях. Леля Наташа е Рускиня. Славянски гени. Възможно ли е..." 

    "Тук ще те прекъсна." Knives се намеси. "Вярно, майка е рускиня, но нейният баща е бил германец. Чист Ариец. Сега като знаеш това, погледни чертите на Джесика!" Knives стана и със жест уголеми снимката. "Сини очи, гарваново черна коса, силна челюст. Сега върни надолу, погледни и Александър. Той също е бил Ариец."

    "Мислех, че Арийците са нацисти, как тогава този е такъв, след като е живял много преди тях?!" Райън прекъсна Knives. 

    "Мислиш грешно." Knives започна да обяснява. "Арийците не са чиста раса, както са твърдели нацистите. Арийците всъщност не са раса, а титла. Думата произлиза от санскрит, и означава благородник или аристократ. Не всеки се ражда такъв, дори и във царското семейство. Някои ги наричат Арийци, други ги наричат благородници, трети ги наричат божества. И на всяко поколение се намира един, който е най-силният между тях...." 

    "История за малки дечица" Райън не беше особено въодушевен. "Това звучи като мит или легенда, с която се приспиват деца!" 

    "Не мислиш ли, че е странно, че счупения ти крайник е зарастнал докато ти сложат гипса? Не мислиш ли, че Макс трябва да е поне парализиран, след като е летял 15 етажа надолу?" Knives се тросна на брат си. "Мисля, че ние сме Арийци (Noblesse). Във древни времена са ги почитали като богове, но днес е по-вероятно да ни считат за мутанти. Не трябва да казваме на никого за това!" 

    "Knives е прав. Не казвайте на никого, докато не разберем какво се случва." Алекс бе сериозен. Обяснението на Ножа не бе кой знае колко логично, но пък беше правдоподобно. Струваше си да опитат. "Knives, тук ти поемаш. Искам да знам всичко за тези Арийци и на какво са били способни." Той се обърна към Макс. "От теб искам да му помагаш. Райън, ти си с мен. С теб ще експериментираме на какво сме способни ние. Отиваме в лабораторията, където ще проведем тестовете." Алекс плясна с ръце "Хайде, какво чакате?"


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Fri Dec 16, 2016 12:06 pm

    Това, което русокосите чакаха най-накрая настъпи. В залата, която Клара наблюдаваше започнаха да се събират хора. Щом се събраха, това беше моментът, за който Клара беше толкова нетърпелива. Никой не беше открил скривалището и. Щом вратата се затвори, тя започна да действа. Пълнител по-късно през заглушителя и работата и беше приключена. Промъкна се, като незабелязано излезе от сградата. Отиде до мотора си и потегли към мястото, където трябваше да прибере брат си.

    На Алфред за жалост не му беше толкова забавно. Мъжът, с който трябваше да говори се оказа по-глупав, отколкото очакваше. Фалшивите рани и синини си свършиха работата перфектно. Подобно на сестра си, той знаеше какво прави. Докато събеседника му беше в шок, Алфред се възползва да си приключи работата. След като безмилостно уби човека и взе документите, дегизираният се придвижи към мястото, на което трябваше да се чака с по-малката си сестра. Явно беше там по-рано от сестра си. Имаше време да помисли върху думи, казани му от работодателя им. За пръв път изпитваше несигурност в сестра си. Страхуваше се. В момента не беше сигурен на кой да вярва - на сестра си, на работодателя си или на себе си. Ако говори с нея, тя може да се ядоса. За пръв път трябваше да реши какво да прави, без да се консултира с нея. Това го убиваше. още повече - за пръв път считаше сестра си за някакъв вид заплаха.

    Не след дълго Клара стигна до уговореното място и взе Алфред. По пътя си говориха и се смяха. Смехът обаче спря. Тялото на Клара се свлече на пътя, а мотора продължи напред само с Алфред. Нямаше си на идея дали решението му беше правилно. Предстоеше му да разбере по време на дългата нощ, която го чакаше, оставяйки сестра си на произвола на съдбата.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 2:03 pm

    Произволен гражданин се натъкна на тялото, като веднага се обади на 911. Медицинските екипи, заедно с полицията пристигнаха. Минута по-късно, черна суперкола пристигна, като паркира между полицейските. От нея излезе висок млад мъж, със черна коса и черни очила, облечен в черен костюм. Полицаите му направиха път да мине.

    "Сър!" Единия полицай се отмести, откривайки тялото. Медицинските екипи се опитваха да я стабилизират, за да я транспортират до болницата. 

    Мъжът се огледа, но не каза нищо. Той тръгна по улицата, и стигна до едно място, където имаше следи от гуми. Той се наведе и постави ръка на следите. "Харли Дейвидсън, Найт Род. Модифицирано задно окачване. Возел е двама души." Той се изправи, като се върна, минавайки покрай момичето, гледайки към хоризонта. "Изхвърлил я е и е продължил напред. Пуснете мотора за издирване." Мъжът погледна детектива и шерифа, които говореха със потенциални свидетели.

    "Сигурен си за мотора, така ли?" Детектива попита мъжът с черния костюм.

    "Разбира се." Той извади от вътрешния си джоб пура, която бе запалена от шерифа, който поднесе огънче. "Благодаря" Алекс отговори, като продължи с обясненията. "Най-вероятно е инцидент. Тя е паднала от мотора, той не се е усетил. Но лично аз не бих изключил и вариянт, във който тя е била изхвърлена нарочно. Което значи най-малко опит за убийство, ако оцелее!" 

    "Харли Найт Род. И аз имам такъв. Не би трябвало да е трудно, до колкото знам във Парадайс се продават само на едно място. Вече изпратих хора там." Шерифа записа нещо в тефтерчето си. 

    "Ти не трябваше ли да си в болницата?" Детектива отново се обърна към Алекс.

    "Не и докато има работа за вършене, детектив!" Той отговори. И беше прав. "А сега ако ме извините, имам друга работа. Ще се видим в управлението, да попълня експертизата." Той тръгна към колата.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 7:24 pm

    Алекс наистина имаше много работа. От бурята, през цялата тази история с фамилията му, той бе сигурен, че нещата тепърва щяха да стават все по-сложни. Докато шофираше към дестинацията си, той размишляваше. Той и братята му се опитваха да крият случващото се с тях, за това се срещаха във един от складовете на компанията, където нямаше кой да ги безпокои. 

    Алекс пристигна, като паркира колата във контейнер, като го затвори, след което се насочи към склада. Склад бе меко казано. Помещението беше обзаведено като ергенска квартира, със монитори, компютри, и тренировъчни съоръжения. Макс вече беше там, като стоеше на дивана и разглеждаше някакви папки.

    Райън и Knives пристигнаха малко по-късно, като носеха кашони със файлове, някои от които изглеждаха доста стари. "Това е всичко, което успях да изкопая за Александър" Knives остави кашоните. Но това не е всичко. Докато тършувахме, попаднахме на доста възрастен архивист, чийто семейство се занимава с това от години. Той е чувал историите за Александър. Знаете ли къде е първия документ със неговото име? 1509 година, помогнал на Хенри 8-ми да се възкачи на трона. Сега, помислете малко. Дядо е роден преди първата световна. Това значи, че Александър по това време е бил на около 400 години." 

    Макс повдигна вежди "Сигурен ли си че става въпрос за един и същи човек?" 

    "Това не е всичко." Knives остави кашона. "Тук се говори за война."


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Fri Dec 16, 2016 8:43 pm

    В областта на кръста, горнището на Клара беше скъсано като от нож, а самото горнище - леко опръскано с кръв. Това обаче беше единствената кръв, която се виждаше. Заради позата, в която беше паднала, цепнатината на блузата не съвпадаше с оригиналното място на раната. Нямаше каска, но въпреки това главата и не беше пострадала тежко - само леко подуто от падането и счупена ръка. Поне това беше всичко на пръв поглед. Още беше жива, но не се знаеше за още колко дълго.

    Алфред се прибра. Отиде в стаята си и се излегна. Беше блед и трепереше. Страхуваше се от себе си. Току-що беше направил най-голямата грешка в живота си, и го осъзна чак сега. Ами ако тя беше мъртва? Ами ако оцелее и поиска да го убие? Тези мисли не му даваха покой. Трепереше. Набързо махна дрехите, с които е бил и ги метна за пране. Отиде в банята и махна грима, след което започна да се къпе. Надяваше се след това да бъде по-спокоен. Мисълта не излизаше от главата му. Не можеше да повярва че беше посегнал на собствената си сестра - тази, която винаги се е грижела за него. Тази, с която винаги можеше да сподели и да се смее. Да плачат заедно. Надяваше се само всичко да е наред. След като се изкъпа се подсуши набързо, облече се и излезе. Вървеше пеша по следите, по които се беше прибрал. Притесняваше се и искаше да поправи грешката си... освен ако вече не е твърде късно.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 9:45 pm

    Aлекс седна на дивана и започна да чете файловете, когато на екрана се появи символ за тревога, придружен със звуков сигнал. Райън, който беше по-близо отговори на обаждането.

    На екрана се появи лицето на шерифа. "Мърсър, имаме нужда от помощ. Наши момчета са под обсада на терористи, въоръжени с калашници. Спец отряда не може да помръдне. Имаме нужда от вас."

    Алекс хвърли папката на масата. Това обаждане беше нещото, което той чакаше. "Чухте Шерифа. В костюмите!" 

    Братята кимнаха и се насочиха към гардеробите, където смениха костюмите си със тактически униформи. След като се въоръжиха, те се насочиха към бронирания автомобил, който бе паркиран удобно пред входа на склада. Склад, който играеше роля на команден център. Четиримата се натовариха на колата и тръгнаха към мястото

    Пристигайки, те дори не спряха. Алекс стисна кормилото, като кокалчетата на ръцете му побеляха. Той натисна газта до дупка. Колата летеше към сградата, и със бесен рев се блъсна в стената, отнасяйки солидна част от нея. Под тежестта на тухлите и крака на Алекс върху спирачката, джипа спря, като задните врати се отвориха, и от тях излязоха Райън и Макс, които откриха огън по противниците. 

    Разрази се престрелка, достойна за Непобедимите 4. Knives и Райън се бяха прикрили, докато Макс се опитваше да отвърне на огъня. Алекс евакуираше ранените полицаи. Терористите обаче не бяха склонни да позволят това да се случи. Те извадиха тежката артилерия и откриха огън. Райън беше с гръб към циментовия блок, който използваше за прикритие. 

    "Аз ще им отвлека вниманието. Всички знаем, че аз съм най-бързия. Вие евакуирайте другите!" Райън извика към Макс.

    Макс кимна. Между 4-мата съществуваше неписаното правило да не си противоречат по време на мисия. Райън тръгна да бяга, като така привличаше огъня. Алекс и Макс успяха да изведат последните ранени. Ножа отвръщаше на огъня. Тогава се случи нещо, което никой от 4-мата братя не предвиди. Терорист с РПГ. Той изтреля ракетата към следващото укритие на Райън. Райън имаше избор. Да спре и да бъде застрелян или да бъде взривен. За милисекунда той осъзна, че няма избор. Щеше да умре. 

    Knives видя всичко. Той се опита да извика, но Райън вече беше тръгнал към поредното укритие, когато терориста изстреля ракетата. Knives без да му мисли скочи и тръгна към Райън. Но беше прекалено късно. 

    Експлозия озари вечерта. Алекс се обърна и погледна към експлозията. Побиха го тръпки, но видя как 2-ма, очевидно живи момчета се търкаляха надолу по хълма. Алекс се придвижи към тях и помогна на Knives и Райън да станат. Райън трепереше, а Knives беше развълнуван и въпреки огнестрелната рана подскачаше и крещеше несвързано. На Райън му трябваше известно време да се осъзнае. Той беше дезориентиран. 

    "Виждах ракетата, която летеше към мен, и във следващия момент се търкаляхме по хълма." Райън обясни какво се бе случило.

    "Видях как изстреляха ракетата. Засилих се към Райън, и във следващия момент стигнах до него, и след още един момент се търкаляхме. Не знам как стана." Той обясняваше, докато му оказваха помощ. 

    Алекс се замисли. Той знаеше разстоянието между двамата. Няма как Knives да пробяга 10 метра и да изблъска Райън на още 20, през стена, за да се търкалят по хълма. Нещо странно се случваше. Не беше важно, че мисията им бе успешна. "Дай ми мемори картата от хедсета си." Алекс протегна ръка. Knives му подаде целия хедсет, като все още трепереше от вълнение и приток на адреналин.

    Алекс вкара мемори картата в телефона си и пусна записа. Това което видя, потвърди съмненията му, че се случва нещо странно. Времето на записа прескачаше 2 пъти. Първия път когато Knives вижда ракетата и след това се обръща към Райън. Изведнъж черно-червен дим закри камерата за момент, като след това Райън беше точно пред Knives, след което отново дима закри камерата, като след милисекунди двамата се търкаляха. Алекс се засмя, не заради друго, ами защото не вярваше на очите си, и не знаеше как да реагира. По всичко личеше, че Knives се е телепортирал, и то не веднъж, а два пъти.

    След дибрийфа, момчетата се прибраха във щаб квартирата си, като случилото се бе главната тема. Алекс остави оръжието си на рафта. "Искам всички да дадат кръв за изследване. Незабавно. Отиваме във Мърсъртек. Оправяйте се, искам ви там възможно най-скоро!" Той отиде към шкафчето си за да се облече човешки.

    "Какво му хрумна?" Райън се зачуди.

    "Как какво? Твоите камикадзе истории. Сега ще трябва да даваме кръв. Мразя игли" Макс се намръщи и смъмри млаките си братовчеди.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 9:58 pm

    Алекс пристигна във лабораторията първи. Той свали сакото, очилата и ръкавиците си, като сложи ръкавиците и очилата във вътрешните джобове и закачи сакото на закачалката, а от нея той взе бяла лабораторна мантия, като я облече. Другите 3-ма дойдоха не след дълго. 

    Кръводаряването отне няколко минутки. Алекс реши да започне със Knives. Той постави капка от кръвта му във електронния микроскоп, като изведе изображението на монитор. Клетките във кръвта на Knives бяха във постоянен процес на обвиване във черно-червена мъгла, като ту се материализираха, ту се превръщаха в тази мъгла.

    "Това не е нормално поведение, нали?" Knives беше медик, знаеше отговора. Не беше сигурен какво вижда. "Ти си инжинера, слушам те. Какво ми е?"

    Алекс се замисли. "Ако не бях го видял с очите си, бих казал, че нямаш физическа форма и можеш да се материализираш навсякъде. Трябва да направя още опити!" Алекс махна пробата и сложи тази на Райън. Там нещата също изглеждаха странни.

    "Клетките ти са в постоянен процес на деградация и регенерация... Невероятно... Сякаш  умираш и се прераждаш... постоянно..." Knives обясни какво вижда... Все още обаче не вярваше. Алекс сложи пробада на Макс.

    "Тук всичко изглежда наред." Алекс огледа внимателно, но не виждаше нищо. Той се обърна към Джеймс мл, но той също поклати глава. "Значи за сега сте вие двамата... Момент!" Алекс се загледа. "Погледнете!" Клетките във кръвта на Макс започнаха да се регенерират, и то доста бързо. "Макс също е засегнат." Алекс бързо махна пробата на Макс и сложи своята. На пръв поглед клетките се държаха нормално. "Значи само аз съм незасегнат." Алекс се отпусна в стола. Тогава се случи нещо още по-странно. Кръвта последва движението на тялото на Алекс. 

    "Алекс, стой. Стани и се звърти!" Knives забеляза промяната. Алекс стана, и както бе инструктиран, се завъртя. Кръвта последва неговите движения. "Ако не бях го видял с очите си, щях да си помисля, че контролираш кръвта си, която е извън тялото ти... Невероятно" 

    Алекс тепърва се загледа в пробата. "Момчета, осъзнавате ли какво се е случило? Бурята, която ни удари ни е засегнала на клетъчно ниво." Алекс стана и се обърна. "Искам всеки от вас да започне да експериментира! Ако клетките на кръвта ни са способни на това, това значи, че и телата ни са способни на това."

    След доста объркан разговор, те се преместиха във голямата лаборатория, където започнаха експериментите.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 16, 2016 10:17 pm

    След задълбочени експерименти и наблюдения Алекс стигна следните заключения.

    1. Кръвта на прадядо им, съдържаща генетичния код на Мърсър, и неговите способности, която течеше във вените им бе активирана. Способностите на прадедите им бяха отключени. Като от въпросната благородническа раса, от която бяха те, и различната степен на чистота, бурята ги бе засегнала на различно ниво. Или по-скоро, на нивото на чистота на кръвта им. 

    2. Райън, чийто клетки бяха в процес на постоянна деградация и регенерация не можеше да бъде наранен по какъвто и да е начин. Освен това, този факт му позволяваше да промяна плътността на тялото си.

    3. Knives, който бе ударен директно, бе лишен от физическа форма. Той имаше способността да се материализира. Тоест, да се телепортира.

    4. Макс, почти незасегнат, беше дарен със способността да се регенерира и да не изпитва болка. 

    5. Алекс, като чистокръвен Мърсър, наследил 100% от кръвта на прадядо си, бе незасегнат. Технически. Алекс винаги е можел нещата, които тепърва ще разбере. Просто не му се е налагало. 

    "И какво сега? Ще обличаме спандекс и ще се бием с лошите като супергерои?" Райън се засмя. За него всичко все още бе шега.

    "Шегуваш се" Knives вдигна ципа на своето палто. "Ако ще се бия с лошите, то ще е носейки това. Щом нямам физическа форма, няма смисъл от бронежилетки нали?" Knives повдигна страничната част на палтото си и затегна колана на ножовете, които бяха пристегнати към бедрото му. "Но виж, мога да си сменя репертоара. Макс, ще ми намериш ли меч?" 

    "Значи реши да станеш човек, все пак." Макс се избъзика със ножа. "Ще видя какво мога да направя по въпроса." 

    "Наречете ме старомоден, но аз бих искал да си запазя пищаците." Райън извади, завъртя и прибра пистолетите си. "Ами ти?" 

    Алекс се обърна към Райън "И аз съм на същото мнение. Като сме неуязвими, не значи, че не трябва да сме безрасъдни. Предпочитам да си стрелям от далеч!" Алекс се засмя и взе сакото от закачалката. "Но съм съгласен. Без спандекс."


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Fri Dec 16, 2016 10:28 pm

    Клара се събуди в болница. Нямаше си и идея какво се е случило. Последния и спомен беше как бива порязана тежко с нож. Не помнеше нищо повече. Докосна мястото, на което трябва да е раната, но не я болеше. Бързо провери мястото, като там имаше буца лед. "Не мога да повярвам че това нещо ме е спасило..." Леко се засмя. "Обаче ще е кофти друг да го види...." Изведнъж усети силна болка в главата и от счупената ръка, като легна. "Май няма да ми се размие.... Хаха..."

    Алфред тичаше, обикаляйки болниците. Трябваше да намери сестричката си възможно най-бързо. Повечето хора в болниците го считаха за луд, но не му беше проблем. Най-накрая намери къде е настанена сестра му. За жалост обаче още не можеше да я посети. Записа си кога ще може да я види, като излезе и седна в парк в близост до болницата. Гледаше към болницата известно време.Беше му по-леко, като знаеше че сестра му все пак е жива. Оставаше само да говори с нея относно случилото се.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Sat Dec 17, 2016 8:28 pm

    Момчетата се върнаха във своята щаб квартира във склада. Ситуацията им беше доста деликатна. Можеха да правят всичко, но не трябваше да позволяват на другите да го разбират. Освен това имаха и друг проблем. Произхода на всичко това. И въпроса "Кой друг знае" все още стоеше.

    Алекс извади родословното дърво отново. След дълго проучване, той раздели екрана през средата, като между двете двойки поколения, той постави друго. "Липсващото поколение. След като Макс октри несъответствие с датите, установихме, че този човек е не дядо, а прадядо. Елизабет е леля не на нас, а на татко. Това значи, че имаме поне още двама за разследване." Алекс се почеса по врата. 

    "Добре, аз започвам с поколението на татко!" Макс взе единия кашон. "Тук са най-много за момента." 

    "Аз ще поема следващото." Knives взе кашона със тези, където бяха несъответстващите дати. 

    "Значи за мен остава първото и второто..." Райън се намуси.

    "Аз ще поема първо поколение. Ти се заеми със следващото" Алекс взе кашона със информацията за пра-пра дядото им.

    Момчетата продължиха да разглеждат, всеки по своя начин. Макс се бе разположил на дивана, четейки със кръстосани крака. Алекс беше на бюрото си, като четеше файловете, като пред него седяха пепелник с пура и чаша уиски. Райън от своя страна беше седнал на канапето, със вдигнати крака на масата, а Knives - на бара, придружен от бира и рок музика.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Sun Dec 18, 2016 8:22 pm

    След доста солидно проучване, момчетата получиха отговорите, които търсеха. Алекс не бе въодушевен от резултата. Най-вече заради собствената си безопасност. Човек с неговите способности, които той тепърва щеше да разкрива, не може да бъде обективен. Алекс знаеше по-добре от всеки, че силата покварява. А той имаше неограничена такава.

    "Момчета, имам добра и лоша новина. Ще започна с добрата. Установих, че силите, които Александър е имал са наследени от нас 4-мата. При вас 3-мата обаче те са до определено ниво. При мен обаче, нещата стоят по друг начин. Нека ви покажа."

    Алекс сложи флашката на телевизора, отново показвайки родословното дърво.

    Той натисна на изображението с Александър, където се появи синия знак на семейството. "Това е генът на Мърсър, който носи във себе си силата на Александър. Във дясната част е ако силите са активни, а от ляво - пасивни. Сега погледнете тук!" Той натисна отново, като на няколко от снимките се появи същия знак, но в жълто. "Това са носителите на гена, който вече установихме, че е Арийски. Но, тук има и нещо друго. Има 2 вида арийци. Едните от които са простосмъртни. Другите са безсмъртни. Те са били почитани от обикновените като владетели, а според други дори като богове. Най-силните от тях са наричани Ноблесе." Той посочи жълтия знак. "Това обяснява нашите способности. Но има още нещо, което трябва да забележим." Той посочи първото поколение след родоначалника. "Тук няма пасивен ген, като изключим активния тук, с който нямаме никаква връзка." Алекс посочи третия ред. "Тук имаме Ноблесе. Клаудия е била такава. И благодарение на нея, в Джеймс, тоест в баща ни, е бил наследен пасивния ген на Мърсър. Тук идва интересното. Пасивния ген е бил събуден във нас от друго Ноблесе - нашата кръвна майка. Но причините аз да наследя пълния ген на Мърсър, а Макс - частичен, е непонятна за мен." той погледна към Райън и Джеймс мл. "При вас обаче е малко по-интересно. Вие двамата сте родени чистокръвни хора. При вас силите ви идват от бурята, която е отключила мутации на определени гени. Вие двамата имате най-пълен потенциал за развитие." Алекс реши да ги излъже, за да не се чувстват ощетени. Да, вярно беше, че имат потенциал за развитие, но той имаше лимит. Докато Алекс и Макс имаха неограничен такъв.

    "А каква е лошата новина?" Райън погледна Алекс с недоверие

    "Лошата е, че Александър е бил демон. Убиец. Той е използвал силата си за да остави безкраен брой трупове по тази земя." Алекс поясни. "Не се знае до какво може да доведе добиването на тези сили."

    "Виж какво, брачед..." Райън стана от мястото си. "Нямам представа що за човек е бил тоя Алекс, но знам що за човек е този!" Райън посочи братовчед си. "И знам, че ти никога не би направил нещо такова." Райън отиде и седна на диванчето. "А сега кажи, що за способности имаш!" 

    Алекс махна родословното дърво от монитора, и показа изображение на вампир. "Всички знаят, че вампирите са кръвожадни същества, които се поддържат от кръвта на хората, нали?" Алекс започна. "По принцип, ноблесе са смятани за вампири, защото са имали техните способности, без слабостите, разбира се. Това, което са можели, е със абсорбирането на ДНК материал, било то кръв или нещо друго, да приемат силата на противника. От там и мита за вампирите. Това са просто Ноблесе, които са обърнали гръб на мирното съществуване." Алекс извади епруветка с генетичен материал, която бе приготвил по-рано. "Това тук е ДНК на тигър." Алекс я отвори, и я изля на ръката си, като течността веднага попи във него. "Гледайте!" Алекс изпука пръстите си и тръгна да бяга, като прескачайки момчетата седящи на дивана, се превърна в тигър и кацна от другата страна, като изръмжа срещу тях. След това тигъра тръгна да върви, като след няколко крачки се изправи и продължавайки да върви на два крака, се превърна отново в Алекс. "Яко, нали?" Той продължи да обяснява. "И освен това, веднъж в системата ми, мога винаги да го използвам." Той продължи. "Има и друго. Според историческите сведения, които открих, Александър е можел да абсорбира и неорганични материали, като бронята си, например, и да я репликира от своята биомаса. Не знам дали това е възможно със всяка технология, но факта, че все още не съм намерил часовника си, ме кара да вярвам, че освен органични, мога да абсорбирам и неорганични материали." 

    Алекс прекъсна своята лекция. "Но за това ще експериментираме." Той погледна Райън. "Започваме с теб. Ти имаш така наречената wraith форма. Тоест ти си мъгла, със формата на човек, като така куршумите просто минават през теб. С малко повече практика съм сигурен, че ще можеш да минаваш и през стени." Алекс приключи със това, и докато Райън се възхищаваше на себе си, Алекс се приготви да обяснява за Knives. "Мисли бързо!" Алекс хвърли нещо към Knives. Имайки нечовешки рефлекси, той успя да хване нещото, което представляваше доста голямо и обемисто фризби, без много да му мисли с една ръка. "Сега го огледай!" 

    Knives обърна фризбито и го огледа. Това не беше фризби. Това беше тежест за щанга. 50 килограмова. Knives я държеше и я размахваше като пластмасово фризби. "Ти също можеш да променяш плътността на тялото си. Но за разлика от Райън, който може само да я намаля, ти можеш и да я увеличаваш. Като включим и телепортирането, ти си вторият с най-висок потенциал след мен." След това Алекс се обърна към Макс. "За съжаление все още не мога да определя освен повишения фактор на лекуване и силата ти, какво умееш. Но със малко повече тренировки ще разберем." 

    "Това ми е достатъчно. Знаеш, че не искам да съм супер герой. Това е нещо за теб. Аз ще работя зад кулисите и ще ти помагам с каквото е нужно." Макс не беше егоистичен тип. Той просто искаше да направи това, което бе правилно. Беше взел достатъчно грешни решения през живота си, поради които семейството е страдало. "Като заговорихме за това... Knives, помниш какво ти обещах, нали? Първоначално смятах да си направя шега с теб, но сега като виждам, че можеш да си размахваш 50 килограма като нищо, това, което ти избрах, ще свърши работа."

    Макс стана и отиде до джипа си, като отвори багажника. Там имаше дървена кутия за оръжие. Той я отвори и извади това, което бе вътре. Въпреки силата си, на Макс му трябваха 2 ръце за да го вдигне от кутията. "Това е занбато. Или просто казано, меч срещу кавалерия. До колкото знам, всеки главен герой в аниметата които гледаш носи нещо такова." Със замах, Макс хвърли меча към Knives. 

    Knives го хвана с една ръка и го размаха. Меча беше голям почти колкото самия Knives. "Това е доста удобно. Балансиран е. Харесва ми!"

    "Традиция е в Япония война да кръщава своя меч." Макс добави. "Как ще го кръстиш?"

    Knives се замисли. "Хм.. Щом е от Япония, и като се има предвид събитията, ще го кръстя Yatagarasu." 

    Aлекс се замисли. "Звучи добре. В японския фолклор, Ятагарасу е гарван, който се е появявал като символ, че трябва да бъде волята на боговете на земята. Не мога да си представя по-подходящо име. Добра работа, Knives."

    "Да, братле, по умен си отколкото изглеждаш!" Райън го удари по рамото.

    "Смейте се!" Knives замахна 2 пъти със меча. "Ще ви кажа аз!" 

    "Внимавай само да не счупиш нещо!" Алекс го прекъсна. "А сега е време за тренировки. Искам всеки да овладее силата си до края на деня!" 

    "Да сър" и 3-мата извикаха в синхрон, като всеки се насочи във собствения си ъгъл на склада. Всеки от тях бе обзавел един ъгъл според нуждите си. И въпреки че силите им са от скоро, оказва се, че обзавеждането идеално пасва на всеки от тях.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Mon Dec 19, 2016 12:03 am

    Райън беше първия, който приключи. По мишените имаше по 2-3, а множеството гилзи, които се търкаляха в краката му, показваха, че той бе улучил едни и същи цели, със множество куршуми. Като най-точния и бърз стрелец в семейството, новите способности превърнаха Райън във машина за убиване. За съжаление обаче бе трудно да стреля, имайки предвид, че презареждането му отнемаше време. Трябваше да се консултира с Алекс по този въпрос.

    Макс не тренира нищо особено, освен основните си познания. Той бе човекът зад кулисите. Той боравеше с техниката, той стоеше зад екрана, той знаеше позицията на всеки. Рядко влизаше в екшъна. 

    Knives от своя страна, благодарение на новите си способности реши да преквалифицира. За щастие, те му позволяваха да е много по-добър и във това, което обичаше - играта на ножове. Той бе един от малкото хора на този свят, които владееха до съвършенство владеенето на ножове. За разлика от другите обаче, Knives вече имаше и гигантски меч, с който да си прави кефа.

    За Алекс обаче все още бе трудно. Той трябваше да овладее доста дълъг списък с умения. Всичките ги бе извадил от архивите на семейството. Алекс имаше да извърви доста дълъг път. За щастие обаче интелекта му позволяваше да го направи. Вместо да тренира познатите умения, той започна със опити. Първият му опит бе да създаде клонинг на себе си, чрез уменията си, което бе лесно. Скоро във офиса на Алекс имаше 4 от него, като всеки се бе заел с различна задача. 

    Абсорбирайки генетичен материал, Алекс осъзна, че може да приеме спомените на индивида. Това означаваше, че ако клонира себе си, и след това абсорбира клонингите, той ще получи техните знания. Следователно, ако 4 клонинга тренират и след това Алекс ги абсорбира, това щеше да направи неговата работа 4 пъти по-бърза и по-лесна. Докато другите тренираха основните си способности за 2 часа, то Алекс успя за същото време да открие и развие 4 пъти повече. Едно от уменията, които Алекс осъзна, че притежава, с което вече превъзхождаше своя предшественик бе абсорбирането на технология. Той осъзна това, когато намери часовника си, който не бе загубил, а абсорбирал във себе си. Със него обаче Алекс бе абсорбирал и тайното си оръжие, непридвиден фактор, който му спести часове, може би дни тренировки. Сега Алекс имаше на разположение цялата си база текущи данни, а бъдещите директно щеше да получава автоматично, когато се добавят. Като бонус, АДАМ вече беше интегриран във самия Алекс, което му даваше огромно преимущество и почти 2-ри чифт сетива.

    Райън почука на вратата на Алекс. "Може ли" той не почака отговор, влизайки почти мигновено.

    "Разбира се. С какво мога да ти помогна?" Алекс седна на стола си.

    "Ами... имам проблем със издържливостта. Явно тези са с прекалено малки пълнители!" Той развя пистолетите си.

    "Хм... Мисля че имам решение. Чувал ли си за лоудъри? Защо не пробваш с такива?" Алекс веднага извади 2-3 изображения на екрана. "Метален гръбнак, датчици на пълнителите. Всеки път когато пълнителя наближи края си, системата ще ти изкарва пълнителите автоматично на нивото на бедрата, когато се налага да презареждаш. Даже мисля, че тук трябва да има такъв. Провери в оръжейната."

    "Супер" Райън излезе, и след доста дълго скитане се върна. На пръв поглед нямаше нищо, но след като извади пистолетите си, и натисна механизма за освобождаване на пълнителите, изпод сакото му се показаха 2 механични рамена със пълни пълнители на тях. Със един замах Райън презареди, като веднага след като пълнителите щракнаха във пистолетите, рамената се прибраха. "Това е не само яко, но и доста по-бързо." Той взе двата пълнителя от земята. "Но разходите за пълнители ще се увелечат рязко." Той се усмихна. "Над какво работиш?"

    Алекс стана и отиде на по-широко място. "Мисля, че успях не само да открия и овладея всичките сили, които имам, но и да открия нови." Алекс прокара ръка през лицето си, като от там, от където мина ръката му, се появи метална броня. След като прокара ръката отново показвайки лицето си, Алекс обясни. "Сега си представи това, но по цялото тяло" Алекс мигна, като тялото му се покри с метал, оформяйки броня. 

    "Ха, bulletproof!" Райън се усмихна като разгледа бронята.

    Маската на Алекс изчезна, показвайки лицето му. Но останалата част от главата му все още бе покрита. "Малко трудно се говори с това нещо. Сега просто трябва да намеря начин да го задвижвам." Алекс се поразходи, като тежките му крачки отекваха във склада. "Може би по-късно!" Бронята изчезна. "За сега трябва да се покажем пред хората. Да не си мислят, че след като ни сритаха задниците сме се покрили."

    "Съгласен. Трябва ми питие!" Райън тръгна навън.

    Алекс остана още малко във офиса си, като обмисляше проблема със задвижването.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Tue Dec 20, 2016 10:28 am

    Клара не можеше да остане в болницата по-дълго. Погледна през прозореца за да огледа как седят нещата отвън. Лошата новина беше, че е твърде високо за да скочи долу. Добрата - имаше само един етаж над нея, а болницата беше на място със сгради, които са достатъчно близо една до друга за да се придвижи по тях. За нея това щеше да е фасулска работа. Прехвърли се отвън, след което се покатери на покрива. От там - по сградите. опитваше да се ориентира на къде трябва да ходи. След като намери посоката си, продължи по нея. Не след дълго се прибра, но не завари брат си там. Реши да го изчака и да му направи неприятна изненада.

    Алфред не издържа повече. Потегли към дома си, като по пътя мина да вземе вечеря. Не можеше да готви, за това беше взел пица и бира - типична вечеря, която той ядеше когато сестра му беше по работа. Неусетно вече се бе прибрал. Това, което завари го накара да настръхне - в къщата беше светло. Отиде в кухнята да остави нещата - сякаш буря беше минала през кухнята. Хладилника отворен, а до него имаше малка пътечка от капки кръв. Отиде да провери, и там видя труп..... по-точно манекен, който обаче на пръв поглед успя да му изкара акъла. Отиде си в стаята, като завари още по-голяма бъркотия. Успя да изрови хавлията си и тръгна към банята. Чу, че душът работи. Приближи се тихо. Отвори вратата и погледна към душ кабината, в която можеше само да се види сянката на човек вътре.Нищо друго не можеше да се види. "Клара, стига вече с шегите." Отговор обаче не последва. Той реши да почука. "Клара...?" След като отговор не последва, той се престраши да отвори вратата. Вътре го посрещна поредния манекен. "Много смешно..." Той разкара манекена и влезе да се къпе. Малко след това тока спря и в шока си той се оказа на земята. "Чашата преля...!" Алфред спря душа, сложи си хавлията и гневно излезе от банята, като излизането беше придружено с няколко падания и тонове ругатни, я по адрес на дяволи, майка, кучета от женски пол и много други. Подпирайки се на стената, Алфред се придвижи към холът. Щом влезе разбра, че светлините в банята и коридора са били изгасени, защото телевизора работеше. Завари Клара, която седеше на канапето и гледаше филм. Той тихомълком се приближи зад нея, като и се нахвърли.

    Клара знаеше, че брат и е там, като го хвана, преметна го и го заби в земята. "Здрасти и на теб. Ти ще чистиш този път." отново си седна, като продължи да си гледа филма. "Дори това, което сега ти се случи ти е малко." Алфред не можеше да я вини. Тя знаеше, че брат и се обвинява за това, което беше сторил. "И също... кажи на шефа да не ме търси. Ще се отдам на по-спокойната работа, която винаги съм имала."

    Това значеше края на двама им като екип. Сестра му вече не можеше да му вярва така, както до сега, и той го разбираше. Трябваше да и докаже, че това няма да се повтори. "Както кажеш." Алфред седна до по-малката си сестра.

    "Бягай да се облечеш, преди да съм те кастрирала." Брат и все още беше по хавлия. Тя не можеше да го понася когато той беше облечен само така, а факта, че той се опита да я убие не помагаше. Брат и напусна стаята с още ругатни, като се запъти по стълбите нагоре. Последваха още ругатни, защото блондито беше забравил да пусне осветлението. Навярно се беше претъркулил по стълбите надолу поне няколко пъти.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Tue Dec 20, 2016 2:24 pm

    Алекс бе пренасочил своето внимание към задвижването, когато Макс влезе в офиса му. "Имаме проблем."

    Няколко минути по-късно, във уличка в центъра, отцепена от полицаи, спря черен джип, като от него слязоха Алекс и Джеймс Мл. Двамата се насочиха към полицая, който стоеше там и отпращаше хората. Явно каквото се бе случило, бе тайна. "Г-н Мърсър, радвам се че дойдохте, насам!" Той повдигна лентата като пусна двамата да влязат, където друг полицай ги ескортира до криминалистите, които работеха.

    "Жена, 19 годишна. Суха като стафида. Намерила я е служителка на ресторанта, като е изхвърляла боклука." Обясни детектива.

    Алекс извади кърпичка от джоба си и я сложи на носа си. Миризмата бе покъртителна. Полицаят, който ги придружаваше преглътна, в опита си да подтисне желанието да повърне. Knives от своя страна пък почти не реагира. Той се наведе над трупа и го огледа. "Тялото е напълно изсушено, но е запазило еластичността си. Сякаш някой е..." Той завъртя леко главата и видя това, което потвърди съмненията му "... е източил кръвта ѝ. Чели ли сте Брам Стокър, детективе?" Knives се обърна към следвоателите, посочвайки двете кръгли рани на врата на жертвата.

    "Кучият му син..." Детективът не се сдържа. 

    "Алекс, мисля че си имаме работа с вампир." Той погледна братовчед си.

    "Ако не се бе случило това, което се случи преди няколко дни, нямаше да ти повярвам. Но... говори?" Алекс продължаваше да говори иззад кърпичката. "Ако бях на ваше място, щях да въведа вечерен час. Никой да не излиза от къщи като се стъмни. Така ще е по-лесно да се предвиди следващата атака." Алекс започна да обяснява. "Съберете всичките амуниции които имате, да бъдат претопени и изляти във кръст, осветени, след което претопени отново във амуниции. Ако имате сребърни кухи върхове, също ще помогнат. Освен тези неща, които знаем от филмите, не мога да кажа нищо повече. Предполагам, че най-ефективни ще са студените оръжия, отново от сребро." Алекс беше изправен пред непознат враг. Единственото, което можеше, бе да предполага.

    "Какво ще правим ние?" Knives стана и отиде до братовчед си.

    "Как какво?!" Алекс го изгледа "Ще добавим сребро във листа за пазаруване." Алекс тръгна към джипа.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Tue Dec 20, 2016 11:19 pm

    Maлко по-късно момчетата отново бяха в склада. Алекс обаче се наложи да отиде до небостъргача. Имаше работа за вършене. 

    Колата спря на служебния паркинг, като Алекс излезе от нея и се насочи към асансьора. За съжаление до офиса му се стигаше със асансьор от лобито, а от гаража нямаше достъп. Алекс се качи в лобито, където бе посрещнат от репортери, които го разпитваха за инцидента.

    "Облаците бяха сложна практическа шега на някакви младежи. Газовете бяха леко токсични, което доведе до краткия ни престой в болница. За щастие лекарите във Парадайс Сентръл са достатъчно добри и благодарение на тяхната експертиза съм по-добре, и както виждате - на работа. А сега ако ме извините, ще свърша точно това." Той избута репортерите и се насочи към асансьора, като пътьом се обърна към охраната. "Следващия път да си запишат час за среща." 

    Като се качи в офиса, Алекс започна да работи, но бе разсеян от видяното по-рано. Ако това, което каза Knives бе вярно, то имаха голям проблем. За щастие телефона в офиса му звънна, като го разсея от разсейването. "Мърсър!" Той вдигна набързо. Изглежда новините бяха добри, защото той се усмихна. "Идвам веднага" Алекс затвори и на момента тръгна към лабораторията по-долу. Влизайки, той видя учените, които бяха затворили малък цилиндър във аеродинамичния тунел и доста оживено дискутираха нещо.

    "Господин Мърсър, успяхме да създадем нов вид двигател, който не зависи от изкопаеми горива, а от електричество. Този двигател може да работи и във вакуум, както виждате." Ученият обясни. "Технологията е базирана на текущия пулс-джет, но вместо гориво, използва електрическа енергия." Инжинерът добави. 

    Алекс видя потенциал във това изобретение. "С какво го захранвате?" Той разгледа плановете и чертежите, като всичко това му харесваше. Не заради потенциала да промени света, а като отговора на въпроса, който го глождеше. "Виждам, че "Двигателя" ви е доста компактен, това значи ли, че е и икономичен? Освен това имам още множество въпроси!" Той започна да разпитва, като учените му даваха отговор след отговор, което допълнително го убеждаваше, че това е нещото, което му трябва. "Добре, пратете плановете на генератора и двигателя на личния ми сървър, и ги патентовайте. Освен това очаквайте бонуси!" Алекс ги потупа по раменете и тръгна към офиса си, където бе и неговата лична работилница. 

    Плановете бяха на екрана на Алекс, гледайки ги, той започна да майстори. Не след дълго вече имаше 4 двигателя и един енергиен източник. Формирайки бронята си, той инсталира реактора във гърдите си, а двигателите - във крайниците. След като размисли, той реши да добави и резервен във гърба, както и направи. Всичко това му отне доста време, но си струваше. След като бе сигурен, че АДАМ е успешно инсталиран и във костюма, Алекс реши да го изпробва.

    "ADAM, пълна проверка!" 



    Алекс кацна на бетонния покрив, като костюмът се прибра във тялото му. Алекс огледа ръцете и краката си, като се ощипа. Не, това не беше сън. Той вдигна ръка, като след това се удари по нея с другата.



    "Self high five!" той нямаше как да сподели със който и да е. Само Райън знаеше, но той знаеше как да пази тайна, което не притесняваше Алекс. Повече го притесняваха репортерите, които бяха долу, и как той щеше да слезе от покрива...?

    Той формира отново костюма, като скочи и се засили към щаб квартирата, като този път заходи за кацане и прибра костюма, като направи салто и кацна супергеройската, след което се изправи и влезе. "Момчета, имам новина. Във Мърсъртек имаше пробив, който ми даде идея как да се справим с потенциалния проблем от по-рано. Knives вече ви е обяснил, за това направо към решението. UV-оръдие."

    "Това всъщност е гениална идея!" Райън потърка брадата си. "Но идеята да гърмя изроди със сребърни куршуми ми допада повече!" Райън завъртя пистолета на пръста си.

    "И аз съм на същото мнение, но предпочитам да пробвам новия меч. Дори покрих режещия ръб със сребро!" Knives завъртя меча и го сложи на рамо. "Освен това имам и нов комплект ножове за хвърляне от чисто македонско сребро. И както поръча, осветени от самият Папа!" 

    "Играчките са по-скоро твоя специалност, Алекс, пък и този път ние двамата с теб сме нужни на заден план. Не забравяй, че докато тези двамата ловуват, някой трябва да разследва." Макс беше прав. "Геният ти е нужен тук този път!" 

    Алекс кимна "Разбира се" Но той знаеше нещо, което другите не знаеха.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Wed Dec 21, 2016 12:46 am

    Беше време да започнат операцията. Алекс влезе във общата част, като се насочи към стъклените панели. След като натисна няколко бутона, заскреженото стъкло се изчисти, и стана прозрачно, откривайки 4 манекена със 4 костюма на тях.


    Алекс отиде до първия. Там имаше черен костюм, бяла риза, червена вратовръзка. "Като шейпшифтър, аз мога да си позволя обикновен костюм. Лицето мога да го променя на каквото искам. За това ще използвам обикновен костюм." Той отиде до втория, където бе кафявото палто на Макс, заедно с меча му и допълнително оборудване. "Ти каза, че не харесваш костюми, за това оставаш с палтото. Но имай предвид, че ще криеш лицето си със качулка и маска!" Следващия също бе такъв, но този път сив. 

    "Да, да разбрах! Качулка и Маска!" Knives отиде до своя манекен и започна да се облича. 

    Алекс отвори последния. "Като единствен, който искаше костюм..."

    Райън бе като дете на коледа. "Дам... определено е нещо, което бих носил!" Райън започна да се облича. 

    Няколко минути по-късно те бяха готови.

    Райън се обърна, като дългата му мантия се развя. Той извади пистолетите си, и ги вдигна, като огледа отражението си във стъклото. "Черен като смъртта и два пъти по-страшен!" Той се засмя. "Приличам на Грим Рийпър със този костюм!" Той се обърна и като сложи маската, преправи гласа си. "Смъртта Идва!" Той прибра пистолетите си.

    "Явно имаме нов прякор за Райън!" Макс се усмихна. "Рийпър!" 

    "Добре, слушайте!" Алекс започна брийфинга! "Полицията ще покрие по-голямата част от града. От вас искам да сте готови. Аз и Макс ще наблюдаваме целия град, със акцент на планината!" На мониторите се появиха различните зони на града. "Райън, ти поемаш Силвър Лейк, Пристанището, и Палм Бей. Knives, ти поемаш центъра и острова. Ако има нужда от вас, ще ви пренасочим от тук!" Алекс се обърна към двамата. "Въпроси?"

    "Какво чакаме?" Райън се обърна като отново мантията му се развя, като той се превърна на черен дим и полетя към зоната си.

    Knives повдигна маската на лицето си, покривайки всичко, оставяйки само очите и косата отвън, нещо, което качулката щеше да скрие. "Фукльо!" Knives стана на черен дим и изчезна.

    Макс кръстоса ръце. "Аз ще се заема, ти имаш компания да управляваш, и до колкото видях днес, трябва да се оправиш с репортерите. Върви, аз ще се справя тук!" 

    Алекс кимна и тръгна към колата, грабвайки ключовете.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Thu Dec 22, 2016 9:36 pm

    Клара излезе, качи се на мотора си и потегли. Не след дълго стигна пред денонощен сервиз за автомобили, като работещите там я посрещнаха доста топло. Явно работеше там, и навярно не е ходила там от доста време. След доста оживен разговор, всички се заеха по работа. В този момент, Клара осъзна от колко дълго не се е занимавала с това. Но както карането на колело - тя не беше забравила как да си върши работата, и разбира се, как да я върши добре. За разлика от другата и работа, тази и доставяше удоволствие. Даже с помощта на тези момчета беше модифицирала мотора си. Това място и беше като втори дом, а хората в него - като второ семейство. Едно от момчетата, явно по-нов, впечатлен от начинът, по който тя работи, настъпи болното и място.

    "До колкото останалите са ми разказвали, си автомобилен инженер по образование. Но защо работиш в тая дупка, а не на някое по-добро място?"

    Останалите се отдръпнаха, защото знаеха, че нещата най-вероятно ще загрубеят. Учудващо, тя само го погледна и му се усмихна. "Защото тук ми харесва. С повечето момчета се познавам откакто се нанесох тук, и са ми доста близки. Понякога даже ги възприемам по-близки, отколкото собствения ми брат." Да. Собственият и брат, който се беше опитал да я убие. Всъщност тази случка беше причината тя да каже това.

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Fri Dec 23, 2016 12:41 am

    Райън стигна до първата позиция. Той погледна GPS монитора на гривната си, като се придвижи малко по на изток. Там видя доковете, където по принцип водеше разни заподозрени за "разпит". Любимото му място. "Не съм бил тук отдавна." 

    За щастие, или нещастие обаче той не беше там сам. Райън видя фигура в тъмнината. "Контакт!" Той се придвижи натам, като извади пистолетите си. След като излезе иззад ъгъла, той попадна на кофти гледка. 3-ма мъже, надвесени над жена, покрита с кръв. Тя все още се гърчеше. Той насочи пистолетите си и със 2 примерени изстрела, и тримата паднаха. За нещастие обаче изстрелите привлякоха вниманието на други. "По дяволите, повече са отколкото предполагах." Той прибра пистолетите и тръгна да бяга. Дори използва неговата wraith форма, за да избегне ударите им. Целта му бе не да избяга, а да ги отведе далеч от жената. 

    Междувременно Knives бе от другата страна на булеварда, когато чу във слушалката Райън, който извика контакт. "Пратете подкрепление!" Knives извика в слушалката на свой ред, като се втурна към позицията на брат си. Макс обаче беше единствен, който можеше да пренасочи полицията. Но те бяха безполезни. Единственото, което можеше да направи, бе да се надява младите да успеят. Knives пристигна на мястото, виждайки жената, той започна да прави това, в което бе най-добър - медицината. "Има пулс, но е слаб." След кратък преглед добави. "И кръвното ѝ е много ниско. Няма да оцелее, ако не я заведем в болница бързо!" 

    Райън можеше да помогне в случая, но бе твърде зает. 5-те вампира го приклещиха във една улица. Единия вампир удари сградата, събаряйки стената, затваряйки пътя за бягство. "Откаи се. Заобиколен си!" Единия вампир изсъска срещу него. Райън вдигна глава, показвайки черепа-маска. "Не осъзнавате, че не аз съм затворен тук със вас! Вие сте затворени тук със мен! И сте съвсем сами!" 

    Умрете! УМРЕТЕ УМРЕТЕ!!!


    Райън се придвижи напред към вампирите и използвайки своята Wraith форма ги събори и петимата със едно движение. Той формира отново тялото си, като продължи напред, отново минавайки във своята форма, за да мине през стената. "Смъртта крачи сред вас!" Той пристъпваше, като стъпките от ботушите му отекваха в нощта.

    Knives бе на ръба на неврите си. Той вдигна жената, но нямаше да стигне до болницата скоро. За щастие обаче не само Макс наблюдаваше операцията. Бяла светеща точка се появи в небето, която се насочи към Knives.


    Полу-роботизирания глас на металния човек отекна. "Вече бях инструктиран. Аз ще се заема!" Той взе момичето от ръцете на Knives. "Ще се наложи да ѝ прилеят поне 4 банки кръв. 0+!" Knives инструктира мъжа в металния костюм, който на своя страна кимна и отлетя. Няколко секунди по-късно, той кацна в болницата, където постави жената на носилка, като инструктира докторите. След това той полетя към доковете.

    Междувременно там, Райън се срещна със Knives. "Свалих 8! Повече са отколкото очаквах!"

    Knives се замисли. "Явно има някой, който ги прави. Жената нямаше признаци, което значи, че тези са просто миньони на някого."

    Тогава пристигна и металния. Knives надигна маската си! "Каква е ситуацията?"

    Knives изгледа металния леко скептично. Райън на своя страна му се довери. "8 долу, незнайно колко още!"

    Металния се огледа. "Скенерите не засичат никого във околността!"

    Райън от своя страна кимна, като направи физиономия зад маската си. "Тези твои скенери може да са от полза. Имаш ли си име?"

    Металния погледна към Райън. "Iron Man!"

    Райън отново направи физиономия. Този път от раздразнение. "Reaper!" Той посочи себе си. "Малкия е Knives!" Той се обърна, като мина във Wraith и полетя! "Хайде, нямаме цяла нощ!"


    Last edited by Dante on Sun Jan 01, 2017 6:31 pm; edited 1 time in total


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Crimson YaMi

    Posts : 446
    Join date : 2015-09-23

    Character sheet
    Фамилия:
    Възраст:
    Агресия (колко лесно скача на бой):
    0/0  (0/0)

    Re: Града на Мечтите

    Post by Crimson YaMi on Mon Dec 26, 2016 3:59 pm


    След като работата в сервиза беше приключена момчетата се разотиваха, оставяйки Клара дежурна там. Беше и скучно, за това изчисти и подреди всичко. Дори това не отне толкова време, колкото и се искаше. Щом беше готова с всичко, тя седна и започна да разсъждава по ситуацията, в която беше. Брат и вече и беше посегнал веднъж да я убие, кой знае кога би направил повторен опит докато тя спи В момента имаше два избора - да не се прибира въобще или да се премести. И в двата варианта трябваше или да си намери нова работа, или втора такава. Взе си телефона и започна да се рови в сайтове с оферти за работа. В крайна сметка нищо не и грабна окото. Тъй като държеше файл със CV-то си на телефона, написа в няколко сайта обява че си търси работа, прикачи файла и ги пусна.

    Sponsored content

    Re: Града на Мечтите

    Post by Sponsored content Today at 12:56 am


      Current date/time is Tue Jan 24, 2017 12:56 am