Paradise City RPG

A Role Play forum, for people who like that sort of entertainment


    Града на Мечтите

    Share

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Sun Jan 01, 2017 6:39 pm

    Aлекс излетя, като се опитваше да локализира от къде идваха тези същества. До момента нямаха дори и минимална следа. Но явно нещо ги създаваше.

    Райън от своя страна кръстосваше улиците, убивайки всеки изрод, който можеше да намери.

    Knives си беше Knives. Той се телепортираше между сградите, следвайки брат си, като оглеждаше от високо. Тогава в слушалките им прозвуча гласа на Макс.

    "Момчета, проблем. Погледнете на север-североизток от вашата позиция. Имате си компания!" Той следеше радара, когато екрана му угасна, заедно със светлините. "По даволите!" Токът бе спрял.

    Минути преди града да затъмнее, Алекс видя експлозията във ел. централата. "А, супер, сега ще трябва да харчим пари и там." За нещастие обаче нямаха и комуникации. Сега летяха на сляпо, без координация.

    Макс изпсува отново, като грабна ножницата със меча, след което извади телефона си. Дори и като нямаше ток, мобилните телефони все още можеха да работят, понеже кулите имаха генератори.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

    Dante
    Admin

    Posts : 878
    Join date : 2015-09-23
    Age : 26

    Re: Града на Мечтите

    Post by Dante on Mon Jan 02, 2017 1:52 am

    Aлекс кацна, след като сензорите му засякоха нещо. Веднага след него се появиха Райън и Knives, като Райън се материализира от Wraith формата, a Knives просто се появи като дим.


    В улицата имаше мъж. Висок, около 1 Метър и 90. Доста внушителен на пръв поглед. Бледата светлина на луната се отразяваше във очлата му. Той плесна с ръце няколко пъти. "Виж ти какво домъкна котката!" Гласът му прати тръпки по гърбовете на момчетата.

    "Трябваше да видиш проклетата котка!" Алекс беше първия който проговори, след като се изправи и въпреки писъците на всяка фибра от тялото си да не го прави, показа лицето си. Сините му очи блеснаха във нощта като звезди. Облаци покриха луната, и единствената светлина идваше от костюма на Алекс и реакторите му.

    "Алекс... Трябваше да се сетя!" Райън също свали качулката и маската си. Той следваше Алекс неотлъчно, и винаги се доверяваше на преценката му. Knives от своя страна стоеше и си пасуваше. И без това нямаше какво да сваля. Сега във мъжът в улицата бяха насочени 3 чифта сини очи.

    Мъжа свали очилата си, като очите му също бяха същия нюанс синьо. "Няма съмнение! Вие тримата сте Мърсър! Виж ти, виж ти!" Той се засмя, като посегна във вътрешния джоб на палтото си и извади пистолет. Огромен. Последва изстрел.

    Алекс бутна Knives настрани, Райън се превърна във Wraith и куршума не успя да направи никакви щети. Докато не се удари във нещо зад момчетата и не избухна. "С какво по дяволите ни стреля той!?" Райън веднага вдигна качулката и оръжията си в готовност. Той ги насочи към мъжа и започна да стреля. Неуспешно, за съжаление. Мъжът бе бърз и изчезна в тъмнината, смеейки се.

    "Кой по дяволите бе този?" Knives се изтупваше.

    "Нямам представа." Алекс отговори. Но трябва да го намерим, и то бързо. Изглежда опасен. Особено сега като няма ток... ТОК? Болницата!" Алекс се изстреля моментално нагоре, като маската му се появи. Минута по-късно той бе в болницата. Светлините показваха, че генераторът им работеше. Но момичето, което той закара по-рано бе в опасност. Тя бе в критично състояние. И генераторите нямаха мощност да поддържат операционната. Това трябваше да стане посредством генератора в костюма на Алекс.

    Той кацна, свали костюма и се насочи към загрижен лекар, който координираше, или по-скоро опитваше да го прави, останалите лекари и сестри. "Знаете кой съм. Дойдох да помогна. Къде са генераторите?" Алекс държеше реактора на костюма в ръката си.

    "Господин Мърсър, добре че сте тук. Генераторите са в мазето. Нямаме достатъчно мощност, а имаме пациенти в критично състояние." Лекарят обясни.

    "За това съм тук" Алекс нагласи очилата си. "за да помогна!" Той тръгна към стаята с генераторите. Отне му не повече от 3 минути да свърже системата. За инженерен гений като него бензинов генератор бе като да сглоби етажерка от Икеа. Той се качи горе, където вече всички светлини светеха. "Къде е момичето, което доведох по-рано?"

    Докторът заведе Алекс до прозореца, където по принцип стояха стажантите и наблюдаваха процеса на операцията. "Състоянието ѝ е критично. Загубила е много кръв. Опитват се да ѝ прилеят от банките, но нямаме достатъчно налична." Докторът обясни.

    "Каква е кръвната ѝ група?" Алекс полюбопитства.

    "0-. Най-рядката група. Може да дарява на всички, но може да приема само същата. Имахме само 2 банки от нея."

    Алекс свали очилата и сакото си, като тръгна надолу към операционната. "Аз съм 0-, докторе." Той претегли рисковете за момент. Алекс можеше да променя всяка една клетка в тялото си, което включваше и кръвта му. Неговата кръвна група бе 0-, но във себе си тя съдържаше и нещо друго, нещо, което му даваше тези способности. Беше рисковано, но това бе риск, който той беше склонен да поеме.

    Не след дълго Алекс беше във операционната, а апаратът бе вързан за ръката му. Той наблюдаваше как червената течност, есенцията на живота, се движеше по тръбите от неговата ръка, към тази на момичето. Само след няколко секунди, сърдечният ѝ ритъм се стабилизира. Алекс знаеше, че това е нормално, но той го отдаде не на факта, че тя получи кръв, а на това, че тя получи НЕГОВАТА кръв. Кръв, която съдържаше неговата ДНК, неговите способности. И ако той бе прав, тя щеше да се възтанови за секунди.

    И беше прав. Момичето отвори очи със шумно поемане на въздух, последвано от писък. В момента в който тя стана, всички спряха да се движат. Тя се огледа, видя че се намира в болница, и следователно бе в безопасност. Тя погледна ръката си, и проследи системата до Алекс, който стоеше със скръстени крака, ръка протегната напред. Всички бяха застинали, никой дори не помръдваше. Тя погледна машините. Сърдечният монитор не се движеше. Стрелките на часовника на стената също не помръдваха. Времето бе спряло.

    "Умряла ли съм?" Тя мислеше на глас. Думите ѝ отекнаха във застиналата стая.

    "Ако си умряла, това значи, че и аз съм мъртъв. А аз знам, че не съм!" Мъжки глас отговори на нейния реторичен въпрос. "Според мен, времето е спряло!"

    Тя насочи вниманието си към гласа. Никой не помръдваше, всички бяха застинали. Тя огледа всеки един от тях, като се фокусираше върху лицата им. "От къде знаеш?" Погледа ѝ отново попадна върху Алекс. Зрението ѝ се нормализира, и тя вече не виждаше замъглено.

    "Защото явно си взела тази способност от мен!" Алекс завъртя главата си към момичето. "Въпреки че аз не успях да я овладея, мога да се движа, когато времето е спряло, и усещам източника на тази времева аномалия." Той не посмя да стане. Все още бе свързан с машината, и въпреки че времето бе спряло и тя не работеше, той не рискува. Това не му попречи да издърпа иглата, като раната му се затвори моментално. Той стана и извади иглата от ръката на момичето. А сега се върни там, и легни. След като се успокоиш, времето би трябвало да продължи. Тук си в безопасност. Довери ми се!" Той тръгна към изхода.

    Нещо в гласа на Алекс я накара да се почувства защитена. Всичко беше много странно, но тя не мислеше за това. Спомените ѝ бяха разкъсани, но ясно помнеше вампира, как умираше, и след това събуждането ѝ във болница. Останалите откъсачни спомени бяха за мъж в метален костюм и приказките на докторите, които подсъзнателно чуваше, докато бе във кома. "Почакай!" Тя протегна ръка към него, но беше късно. Той вече излизаше. "Кой си ти? Възможно ли е да си моят ангел пазител?"

    "Кой знае? Познават ме под много имена и прякори. Но повярвай ми, точно Ангел не съм." Той излезе, като се концентрира. Дори и да искаше, той не бе овладял контрола над времето. Тази сила явно му бе извън обхвата. За щастие обаче той току що я бе предал на някой, когото можеше да я използва. "Колко любопитно!" Алекс се усмихна, докато разсъждаваше на глас. "Току що създадох свое собствено биологично оръжие!" Той стигна до костюма, точно когато времето започна да тече отново. Скоро той летеше към центъра, където Райън и Knives тепърва започваха купона.


    _________________
    After all that anger, violence and death, you have to dig deep to see if you are still sane, if you can call yourself human!

      Current date/time is Tue Jan 24, 2017 12:54 am